— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.
Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.
— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.
Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше разкази Чунцин на нейно място.
Лесбо
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
А вот старые машины здесь не всегда утилизируют, их отправляют на такие вот гигантские свалки.
Една вечер от парчето кожа той скроил ботуши и си казал: „Ще легна да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще ушия ботушите“. Така и […]
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню